Ли Гао, ръководител на китайската делегация на тазгодишната конференция на ООН за изменението на климата или COP30, призова за глобални усилия за разработване и намаляване на цената на ключови технологии за интелигентни енергийни мрежи.
Ли, който е заместник-министър на екологията и околната среда на Китай, каза, че такива пробиви са спешно необходими, за да се гарантира, че енергийните системи могат да поемат бързо нарастващия капацитет на възобновяемата енергия в света.
Той направи забележките във вторник на събитие на тема „Въглеродна неутралност и трансформация на енергийната система (CNEST): напредък в технологиите, промишлеността и политическите иновации и международно сътрудничество“, проведено в павилиона на COP30 Китай в Белем, Бразилия.
Ли посочи това, което описа като двойна реалност в енергийния преход на Китай: големи крачки в развитието на възобновяемата енергия заедно с постоянни, сериозни предизвикателства.
„Китай създаде най-голямата и най-бързо развиваща се система за възобновяема енергия в света“, каза той.
Към края на юни общият инсталиран капацитет на възобновяема енергия в Китай достигна 2160 гигавата, което представлява повече от 40 процента от общия глобален капацитет и надхвърля общия капацитет на всички други региони, каза той.
Инсталираният вятърен и слънчев капацитет достигна 1670 GW, надминавайки националната цел за 2030 г. от 1200 GW шест години по-рано от графика, добави той.
„В момента един от всеки три киловатчаса електроенергия, консумирана в Китай, идва от чисти енергийни източници“, каза Ли.
Той отбеляза, че Китай е допринесъл значително за глобалното развитие на възобновяемата енергия, помагайки за намаляване на средната цена на електроенергия от глобални проекти за вятърна енергия с 60 процента и от слънчеви фотоволтаични проекти с 80 процента през последното десетилетие.
Но той предупреди, че бързото разрастване на инсталациите за възобновяеми енергийни източници „представлява сериозно изпитание“ за капацитета на мрежата да ги поеме. Интегрирането на възобновяеми енергийни източници в мащаб натоварва мрежата и изисква по-голяма стабилност и гъвкавост, каза Ли. Следователно изграждането на по-интелигентна и по-гъвкава мрежа се превърна в неотложен приоритет.
Сега е сериозно необходим цифров и интелигентен ремонт на енергийната система, каза той, добавяйки, че успехът зависи от използването на съвременни комуникационни технологии, за да се даде на мрежата по-силно възприятие, анализ и възможности за координиран контрол.
Ли похвали програмата CNEST като платформа за глобалното сътрудничество, необходимо за справяне с тези предизвикателства. Инициативата, стартирана от университета Цинхуа през 2023 г., има за цел да обедини учени, инженери и лидери в индустрията в изграждането на международна отворена платформа за съвместни иновации. Тя се стреми да обедини глобален опит, за да усъвършенства енергийните системи от следващо поколение и да подкрепи целите за въглеродна неутралност.
Ли призова за повече съвместни усилия за преодоляване на ключови технически бариери и намаляване на разходите при разработването на интелигентни мрежи. Той също така призова за по-силни връзки между научните изследвания и индустрията, за да се гарантира, че научните пробиви се превръщат в жизнеспособни търговски приложения.
Обръщайки се към събитието, Ариеста Нингрум, директор на Центъра и мрежата за климатични технологии към Програмата на ООН за околната среда, подчерта критичната роля на колективните действия за справяне с климатичната криза, особено на технологичния фронт.
През 2024 г. повишаването на средната глобална температура за първи път надхвърли 1,5 C над прединдустриалните нива, каза тя.
„Светът не може да си позволи забавяния“, каза Нингрум. „Нашият колективен избор през следващото десетилетие ще определи дали можем да запазим годна за живеене планета.“
Подчертавайки международното сътрудничество като най-важната форма на партньорство, тя каза, че трансформацията на енергийната система „не е конкуренция, а споделена глобална мисия“.
„Постигането на въглеродна неутралност вече не е далечна цел. Това е непосредствен императив. А технологията е връзката между амбицията и изпълнението“, каза тя.
[email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
